За книгата: 2002 / Александър Иванович Тиняков (Самотен) е една от най-парадоксалните фигури в поезията на Сребърния век. Останал в спомените на своите съвременници, ако не Фьодор Павлович Карамазов от литературата, то поне един от „губещите“, Тиняков, според Н. А. Богомолов, „възприемаше всички изкушения и изкушения на своята епоха като строго ръководство за действие, по този начин става не просто „един от“, но и моделът, чрез който човек може да изучава самите канони, принципи и неписани закони на символизма».